Есенно възстановяване на тревната площ – какво да направим след горещото лято?

В края на лятото тревната площ рядко изглежда така, както през май. Високите температури, постоянното косене, недостигът на вода и ежедневното натоварване си казват думата. Появяват се сухи участъци, тревата се разрежда, на места почвата се втвърдява, а между зелените стръкове се натрупва слой стара и мъртва растителна маса.Точно затова началото на есента е един от най-добрите моменти да обърнем малко повече внимание на тревата. Почвата все още е топла, но силните летни жеги постепенно отминават. Нощите стават по-хладни, влагата се задържа по-дълго и условията са много по-благоприятни за възстановяване и подсяване. Само че не е необходимо да правим всичко възможно на всяка тревна площ. Първо трябва да видим от какво всъщност има нужда тя.

Започнете с тревата, която имате, а не с процедурите.

Ако тревният килим е плътен и здрав, няма причина да го подлагаме на агресивно вертикутиране само защото е дошъл септември.

Огледайте тревата.

Има ли сух слой в основата? Има ли оголени петна? Почвата твърда ли е и трудно ли поема водата? Задържа ли се вода след обилно поливане? Има ли мъх или участъци, които продължават да жълтеят независимо от поливането?

Отговорите на тези въпроси ще покажат какво трябва да направим.

Първо косим и почистваме.

Преди по-сериозната работа тревата се окосява. Не е необходимо да я сваляме прекалено ниско – това само ще добави още един стрес към вече изморения от лятото тревен килим.

След косенето събираме сухата трева, листата и останалите растителни остатъци.

И чак тогава можем добре да видим състоянието на тревната площ.

Скарифициране, вертикулиране или аериране?

Трите процедури често се бъркат, а скарифицирането и вертикулирането понякога дори се използват като синоними. На практика обаче можем да ги разграничим според това какво искаме да постигнем.

Скарифициране

Представете си го като по-интензивно разресване на тревния чим. Скарифицирането изважда натрупаните мъх, суха трева и органични остатъци, които с времето могат да образуват плътен тревен филц.

Работи се основно в тревния чим и непосредствено около почвената повърхност.

Вертикулиране

При вертикулирането вертикални ножове преминават през тревния филц и леко прорязват повърхността на почвата. Така се премахва част от натрупаната мъртва растителна маса и се създават по-добри условия за възстановяване и подсяване.

Термините „скарифициране“ и „вертикулиране“ често се използват взаимозаменяемо, затова при избора на машина е по-важно да видим какъв е работният ѝ механизъм, а не само как е наречена.

Аериране

Аерирането решава друг проблем – уплътнената почва.

При него се правят отвори на няколко сантиметра в дълбочина, през които въздухът и водата достигат по-лесно до корените. Особено ефективна е кухата аерация, при която се изваждат малки цилиндри почва. Това е полезно при тежки и глинести почви, силно утъпкани тревни площи и места, където водата трудно попива.

Не е необходимо да правим и трите процедури. Избираме според проблема, който има конкретната тревна площ.

Ако са необходими повече обработки, практичната последователност е:

косене → скарифициране/вертикулиране → добро почистване → аериране.

След това вече можем да преминем към възстановяването на оголените места.

Подсяване – но не просто хвърляне на семена върху тревата.

Това е една от грешките, които се срещат много често.

Разпръскваме тревни семена върху разредената морава, поливаме и очакваме след няколко седмици всичко да е зелено.

За доброто покълване обаче семето трябва да има контакт с почвата.

Затова оголените места се почистват и при необходимост леко се разрохкват. След засяването семената се притискат към почвата, а при нужда могат да бъдат покрити с много тънък слой подходящ субстрат или речен пясък.

И тук идва най-важното – водата.

Новозасятата площ не трябва да бъде оставяна да изсъхва точно в периода на покълване. Ако знаете, че няма да можете да осигурите редовно поливане, по-добре изчакайте подходящ момент, вместо да похабите семената.

А кога торим?

След лятото тревата има нужда от хранителни вещества, но това не означава автоматично да използваме същия тор, с който сме подхранвали през пролетта.

През пролетта искаме бърз растеж и сгъстяване. С напредването на есента целта постепенно се променя – тревата трябва да се подготви за по-ниските температури и зимния период.

Затова есенното торене трябва да бъде съобразено както с момента, така и със състоянието на тревната площ.

Особено късно през сезона не е добра идея да стимулираме прекомерно образуването на нежна нова листна маса с торове с високо съдържание на азот. Употребата на препарати с по-високо съдържание на Калий е препоръчителна в периода от края на Септември до средата на Октомври.

Не спирайте поливането само защото лятото е свършило.

Това също е често срещана грешка.

Температурите падат и естествено тревата започва да се нуждае от по-малко вода. Това обаче не означава, че от началото на септември просто спираме напояването.

Ако времето остане сухо, поливането продължава, но се съобразява с температурите, валежите и почвата.

При новозасята трева режимът е съвсем различен – там горният почвен слой трябва да остане влажен, докато семената покълнат и младите растения започнат да се развиват.

И още нещо – не всяко жълто петно се оправя с тор и семена.

Преди да започнете възстановяване, опитайте да разберете защо тревата се е разредила.

Ако причината е гъбично заболяване, проблем с напояването, постоянно задържане на вода или силно уплътнена почва, новите семена няма да отстранят проблема. След време най-вероятно ще се окажете отново на същото място.

Същото важи и за торенето. Пожълтяването невинаги означава липса на хранителни вещества.

Понякога най-добрата грижа за тревната площ започва не с торбата тор, а с правилното определяне на причината.

Не е нужно тревата да изглежда перфектно още през есента.

Целта на есенното възстановяване не е през октомври да имаме морава като през май.

По-важното е да отстраним натрупаната суха маса, да подобрим условията в почвата, да възстановим разредените участъци и да дадем възможност на тревата да влезе в студените месеци в добро състояние.

Така през пролетта няма да започваме от нулата.

Понякога именно работата, която сме свършили през септември, е причината тревата да изглежда добре през април.