Мискантус Зебрина (Miscanthus sinensis ‘Zebrinus’)

Мискантус Зебрина (Miscanthus sinensis ‘Zebrinus’) достига височина от 150-200 см и ширина от 90-120 см.Има зелени листа с хоризонтални жълти ивици. Цъфти през късното лято до есента.

Изисквания за отглеждане:

• Почва: Мискантус Зебрина (Miscanthus sinensis ‘Zebrinus’) предпочита добре дренирана, плодородна почва. Може да расте в различни почвени типове, но оптимално се развива в умерено влажна и леко кисела почва.
• Осветление: Предпочита пълно слънце за най-добър растеж и цветове, но може да толерира и частична сянка.
• Подрязване: Препоръчва се подрязване на старите стъбла в края на зимата или началото на пролетта, преди новия растеж да започне.
• Поливане: Поливайте редовно, особено през първата година след засаждането. След като растението се установи, то е относително устойчиво на суша.

Устойчивост:

Мискантус Зебрина (Miscanthus sinensis ‘Zebrinus’) е изключително устойчиво на неблагоприятни климатични условия, включително студ и засушаване. Той е устойчив на болести и вредители, което го прави лесно за отглеждане.

Полезни съвети:

• Мулчиране: Мулчирането около основата на растението помага за задържане на влага и поддържане на корените хладни през лятото.
• Засаждане: Засаждайте на място с добро осветление и добре дренирана почва. Може да се използва като акцент в градината или като част от по-големи ландшафтни композиции.
• Торене: Торете с балансиран тор през пролетта, за да стимулирате новия растеж. Избягвайте прекомерното торене, което може да доведе до прекомерен растеж на зеленина за сметка на цветовете.
• Защита: Въпреки че растението е устойчиво, млади растения може да се нуждаят от защита при екстремни метеорологични условия.
• Поддържане: Премахвайте изсъхналите и повредени листа, за да поддържате здрав вид на растението. Размножавайте чрез разделяне на туфите през пролетта или есента.

История:

Miscanthus sinensis произхожда от Източна Азия, включително Китай, Япония и Корея. ‘Zebrinus’ е култивиран сорт, който е получил популярност заради своята декоративна стойност и устойчивост. Първоначално е въведен в градинарството през 19-ти век и оттогава е станал предпочитан избор за много градинари и ландшафтни архитекти.