4 идеи за градина с декоративни треви

Декоративните треви често остават малко встрани, когато избираме растения за градината. Посягаме първо към цъфтящите храсти, розите или вечнозелените растения, а тревите оставяме за накрая – ако изобщо стигнем до тях.

А всъщност точно те могат да променят много една композиция. Внасят движение, омекотяват по-тежките форми на храстите и дават съвсем различна текстура. Някои са интересни заради цвета на листата, други заради съцветията, а има и такива, които запазват декоративността си през голяма част от годината. И не е задължително да правим цяла леха само от треви. Понякога една добре поставена туфа е напълно достатъчна.

В следващите четири идеи сме ги комбинирали с различни храсти и почвопокривни растения, за да покажем колко различно могат да изглеждат. И нарочно последната композиция е за полусянка – защото декоративните тревисти растения съвсем не са само за сухите и слънчеви места.

1. Синьо, пурпурно и червено

Тази комбинация разчита почти изцяло на цветовете на листата:

• 1 × Cotinus coggygria ‘Royal Purple’ – Червена Смрадлика
• 3 × Imperata ‘Red Baron’
• 3 × Festuca glauca
• 3 × Juniperus horizontalis ‘Blue Chip’
• 3 × Santolina chamaecyparissus var. nana

Тук големият акцент е Cotinus ‘Royal Purple’ . С времето той се превръща в едър храст, затова още при засаждането трябва да му оставим достатъчно място. Тъмната му пурпурна листна маса създава фон, пред който останалите цветове изпъкват много по-добре.

Най-силният контраст идва от Imperata ‘Red Baron’. В началото на сезона листата ѝ са по-зелени, а с напредването на лятото червеното постепенно обхваща все по-голяма част от тях. Така композицията не стои еднакво от пролетта до есента, а се променя. Оттам преминаваме към студените тонове на Festuca glauca и стелещата се хвойна ‘Blue Chip’, а сребристата сантолина стои някъде по средата и свързва цветовете.

Тук има една особеност. Макар Festuca, сантолината и хвойната да се чувстват добре на слънчево и добре дренирано място и да понасят по-сухи условия, Imperata предпочита почвата да остава малко по-свежа. Това не означава, че не могат да растат в една леха. Просто Imperata е добре да бъде в частта, която получава малко повече вода, докато растенията, които не обичат излишната влага, остават в най-добре дренираната зона.

Затова тази комбинация бихме предложили за слънчева градина с добър дренаж и нормално поливане, а не за суха градина. И може би най-хубавият ѝ момент ще бъде към края на лятото, когато червеното на Imperata вече е силно изразено.

2. Градина с Miscanthus ‘Zebrinus’

Във втората идея тревата вече е основният акцент:

• 1 × Miscanthus sinensis ‘Zebrinus’
• 3 × Berberis thunbergii ‘Helmond Pillar’
• 3 × Spiraea japonica ‘Little Princess’
• 3 × Festuca glauca
• 3 × Juniperus horizontalis ‘Prince of Wales’

Miscanthus ‘Zebrinus’ трудно остава незабелязан. Листата му са зелени с характерни светли напречни ивици, а с времето образува голяма свободна туфа, която се движи дори при лек вятър. Точно затова около него не са необходими много други едри растения.

Тесните пурпурни форми на Berberis ‘Helmond Pillar’ дават вертикални акценти, но без да се конкурират с мискантуса по обем. Ниската Spiraea ‘Little Princess’ омекотява прехода към предната част, а Festuca и стелещият се Juniperus ‘Prince of Wales’ постепенно свалят композицията към нивото на почвата. Тук бихме избягвали подреждането на трите бербериса един до друг. Много по-естествено ще изглеждат, ако пурпурният цвят се повтаря на различни места по дължината на лехата.

Същото важи и за останалите растения. Не е необходимо трите Festuca да стоят в една група, трите Spiraea във втора и хвойните в трета. Когато отделните видове се повтарят през композицията, тя започва да изглежда като едно цяло.

Тази идея е особено подходяща за по-дълга леха, където има място да се усети формата на Miscanthus и да се създаде ритъм с останалите растения. Към края на лятото над листата могат да се появят и фините му съцветия. Те са приятен допълнителен ефект, но дори без тях ‘Zebrinus’ има достатъчно характер само заради листата си.

3. Пампаска трева като единичен акцент

Пампаската трева е от растенията, при които повече невинаги означава по-добре.

В тази композиция използваме само една:

• 1 × Cortaderia selloana – Пампаска трева
• 3 × Berberis thunbergii f. atropurpurea
• 3 × Santolina chamaecyparissus var. nana
• 3 × Festuca glauca
• 3 × Juniperus × media ‘Old Gold’

Cortaderia selloana може да стане много голяма и има нужда от пространство. Именно затова тук я използваме като единичен акцент, а не като група от няколко растения. Най-интересният момент в тази комбинация идва в края на лятото и началото на есента, когато над листата се издигат големите светли съцветия. Зад тях тъмната листна маса на пурпурния берберис създава фон и ги кара да изпъкнат още повече.

В ниската част цветовете постепенно се променят. Сребристата сантолина преминава към синьо-сивата Festuca, а ‘Old Gold’ добавя по-топъл златистозелен нюанс. Това е композиция, която има нужда от по-просторно и открито слънчево място. Пампаската трева не е добър избор за малка леха, в която след няколко години ще трябва постоянно да бъде ограничавана.

Добре е да помислим и къде точно ще я поставим. Листата ѝ са твърди и с остри ръбове, затова не бихме я засадили непосредствено до тясна пътека или място, покрай което често минаваме. Ако има пространство около нея, ефектът е много по-добър – вижда се естествената форма на растението, вместо то просто да запълни цялата леха.

4. Треви и листни текстури за светла полусянка

Последната идея нарочно е съвсем различна:

• 1 × Acer palmatum ‘Bloodgood’
• 3 × Cornus alba ‘Elegantissima’ – Бял дрян
• 4 × Carex ‘Ice Dance’
• 3 × Heuchera с тъмна листна маса
• 3 × Hedera helix ‘Erecta’ – Изправен бръшлян

Тук няма нито суха почва, нито силно целодневно слънце. Композицията е за светла полусянка – например място със сутрешно слънце и следобедна сянка или с филтрирана светлина през част от деня.

Вместо типична декоративна трева използваме Carex ‘Ice Dance’. Той образува ниски туфи от зелени листа със светъл кремав кант и запазва декоративната си листна маса и през зимата. Подходящ е за по-свежа почва и полусянка и създава много по-меко усещане от сините власатки в предишните композиции.

Светлият кант се повтаря и по листата на Cornus alba ‘Elegantissima’, но вече на съвсем друга височина. Така имаме една и съща светла нишка ниско при Carex и по-високо при Cornus. За контраст идват тъмните листа на Acer palmatum ‘Bloodgood’ и Heuchera. Те не позволяват на композицията да стане прекалено светла и пъстра и ѝ дават повече дълбочина.

А Hedera helix ‘Erecta’ е малката изненада тук. Въпреки името това не е бръшлян, който очакваме да тръгне по стената или по земята. Расте изправено и образува малък вечнозелен храст с доста необичайна структура.

Тази композиция е добър пример защо не е достатъчно да сложим всички растения с тесни листа под общото определение „декоративни треви“. Различните видове могат да имат съвсем различни изисквания и точно това ни позволява да използваме подобен ефект и там, където Festuca или пампаската трева не биха били най-добрият избор.

Не е нужно цялата градина да бъде от треви

Когато видим снимка на хубава градина с декоративни треви, лесно можем да останем с впечатлението, че за този ефект са необходими десетки растения.

Всъщност не е така.

Една голяма Cortaderia или Miscanthus може да бъде напълно достатъчна. При по-ниските треви няколко повторения на едно и също растение често работят по-добре от много различни видове, събрани на едно място. По-важно е да им дадем подходящ фон и да съчетаем различни форми – висока и въздушна трева, по-плътен храст, ниска туфа и стелещо се растение.

Тогава тревите не изглеждат като добавка към лехата, а стават част от цялата композиция.

А какво се случва през зимата?

Това също е добре да се помисли предварително.

Miscanthus и Cortaderia не остават зелени през цялата година. С настъпването на студовете листата им постепенно изсъхват, но това не означава непременно, че трябва веднага да ги изрежем до земята. Оставени през зимата, сухите туфи и съцветия могат да запазят структурата си и да бъдат интересни при скреж или сняг. Обикновено старите стъбла се премахват преди началото на новия растеж. При Carex ‘Ice Dance’ картината е различна – той е вечнозелен и именно листната му маса остава част от композицията и през студените месеци. Затова и тук няма едно правило за всички „треви“.

Преди да изберете композиция

Първо погледнете мястото, а след това растенията. Колко часа слънце получава? Задържа ли вода след силен дъжд? Има ли достатъчно пространство за голяма Cortaderia или Miscanthus след няколко години?

И най-вече – не планирайте само според размера на растенията в момента на покупката.

Малката саксия с Miscanthus може да изглежда така, сякаш около нея остава прекалено много празно място. След няколко сезона картината ще бъде съвсем различна. Същото важи и за Cotinus, Cornus и останалите по-едри растения в тези композиции.

В началото свободните пространства могат спокойно да останат покрити с мулч. Много по-лесно е да изчакаме растенията да се развият, отколкото след три години да започнем да ги местим, защото сме ги засадили прекалено близо.

И накрая..

Декоративните треви са интересни не само когато цъфтят. При тях често най-важни са формата, движението и начинът, по който листата променят една иначе по-статична композиция. Можем да използваме една голяма трева като акцент, няколко ниски туфи между храстите или да потърсим съвсем различен ефект с Carex на полусянка.

И точно затова няма една „градина с декоративни треви“. В зависимост от мястото и растенията около тях резултатът може да бъде съвсем различен.

Визуализациите са примерни и имат за цел да покажат как биха могли да изглеждат композициите след около 3–4 години развитие на засадените малки растения, а не точния им бъдещ вид.